-
Notifications
You must be signed in to change notification settings - Fork 2
/
2.2-haskell_defs.tex
352 lines (317 loc) · 12.2 KB
/
2.2-haskell_defs.tex
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
32
33
34
35
36
37
38
39
40
41
42
43
44
45
46
47
48
49
50
51
52
53
54
55
56
57
58
59
60
61
62
63
64
65
66
67
68
69
70
71
72
73
74
75
76
77
78
79
80
81
82
83
84
85
86
87
88
89
90
91
92
93
94
95
96
97
98
99
100
101
102
103
104
105
106
107
108
109
110
111
112
113
114
115
116
117
118
119
120
121
122
123
124
125
126
127
128
129
130
131
132
133
134
135
136
137
138
139
140
141
142
143
144
145
146
147
148
149
150
151
152
153
154
155
156
157
158
159
160
161
162
163
164
165
166
167
168
169
170
171
172
173
174
175
176
177
178
179
180
181
182
183
184
185
186
187
188
189
190
191
192
193
194
195
196
197
198
199
200
201
202
203
204
205
206
207
208
209
210
211
212
213
214
215
216
217
218
219
220
221
222
223
224
225
226
227
228
229
230
231
232
233
234
235
236
237
238
239
240
241
242
243
244
245
246
247
248
249
250
251
252
253
254
255
256
257
258
259
260
261
262
263
264
265
266
267
268
269
270
271
272
273
274
275
276
277
278
279
280
281
282
283
284
285
286
287
288
289
290
291
292
293
294
295
296
297
298
299
300
301
302
303
304
305
306
307
308
309
310
311
312
313
314
315
316
317
318
319
320
321
322
323
324
325
326
327
328
329
330
331
332
333
334
335
336
337
338
339
340
341
342
343
344
345
346
347
348
349
350
351
352
\documentclass[alsotrans,beameroptions={aspectratio=169}]{beamerswitch}
\usepackage{fprog}
\title{Дефиниране на функции в Haskell}
\date{13 ноември 2024 г.}
\lstset{language=Haskell,style=Haskell}
\begin{document}
\begin{frame}
\titlepage
\end{frame}
\section{Разглеждане на случаи}
\begin{frame}[fragile]
\frametitle{Разглеждане на случаи}
Можем да дефинниране на функции с разглеждане на случаи по параметрите.\\
Условието на всеки случай се нарича \textbf{пазач}.
\begin{itemize}
\item{} <име> \{<параметър>\}\\
\hspace{3ex} \{ \tta| <пазач> \tta= <израз> \}$^+$
\pause
\item{} <име> <параметър$_1$> <параметър$_2$> ... <параметър$_k$>\\
\hspace{3ex} \tta| <пазач$_1$> \tta= <израз$_1$>\\
\hspace{3ex} \ldots\\
\hspace{3ex} \tta| <пазач$_n$> \tta= <израз$_n$>\\
\pause
\item ако <пазач$_1$> е \lst{True} връща <израз$_1$>, а ако е \lst{False}:
\item \ldots
\item ако <пазач$_n$> е \lst{True} връща <израз$_n$>, а ако е \lst{False}:
\item \alert{грешка!}
\pause
\item За удобство \lst{Prelude} дефинира \lst{otherwise = True}
\end{itemize}
\end{frame}
\begin{frame}[fragile]
\frametitle{Разглеждане на случаи --- примери}
\begin{lstlisting}
fact n
| n == 0 = 1
| n > 0 = n * fact (n - 1)
@\onslide<6->{| n < 0\hspace{3.7ex}= error "подадено отрицателно число"}@
\end{lstlisting}
\onslide<+->
\begin{itemize}[<+->]
\item \evalstoerrp{fact (-5)}
\item добра практика е да имаме изчерпателни случаи
\item можем да използваме стандартната функция \lst{error}
\end{itemize}
\onslide<+->
\onslide<+->
\begin{lstlisting}
grade x
| x >= 5.5 = "Отличен"
| x >= 4.5 = "Много добър"
| x >= 3.5 = "Добър"
| x >= 3 = "Среден"
| otherwise = "Слаб"
\end{lstlisting}
\end{frame}
\section{Локални дефиниции}
\begin{frame}
\frametitle{Локални дефиниции с \tt{let}}
\begin{itemize}
\item \tta{let} \{ <дефиниция> \}$^+$\\
\tta{in} <тяло>
\pause
\item
\begin{tabular}[t]{@{}ll}
\tta{let}&<дефиниция$_1$>\\
&<дефиниция$_2$>\\
&\ldots\\
&<дефиниция$_n$>\\
\multicolumn2{@{}l}{\tta{in} <тяло>}
\end{tabular}
\pause
\item{} <дефиниция$_i$> се въвеждат едновременно
\item областта на действие на дефинициите е само в рамките на \lst{let} конструкцията
\item може да са взаимно рекурсивни
\end{itemize}
\end{frame}
\begin{frame}[fragile]
\frametitle{Примери за \tt{let}}
\begin{itemize}[<+->]
\item \evalsto{let x = 5 in x + 3}8
\item \evalstops{%
\begin{tabular}[t]{@{}l@{ }l@{}}
\lst{let}&\tt{f x = y + x}\\
&\tt{y = 7}\\
\lst{in}&\tt{f 2 * y}
\end{tabular}}{63}
\item \tt{%
\begin{tabular}[t]{@{}l@{ }l@{ }l@{}}
fact2 n = &\lst{let} fact n = &\lst{if} n == 0 \lst{then} 1\\
& &\lst{else} n * fact (n-1)\\
&\lst{in} (fact n)\^{}2&
\end{tabular}}
\item В интерактивен режим (GHCi) \lst{let} може да се използва без \lst{in} за въвеждане на нови дефиниции
\end{itemize}
\end{frame}
\begin{frame}
\frametitle{Локални дефиниции с \tt{where}}
\begin{itemize}
\item
% TODO: може ли да се направи без таблица?
\begin{tabular}[t]{@{}l@{\hspace{5ex}}ll}
\multicolumn3{@{}l}{<дефиниция-на-функция>}\\
&\tta{where}&\{ <дефиниция> \}$^+$
\end{tabular}
\pause
\item
\begin{tabular}[t]{@{}l@{\hspace{5ex}}ll}
\multicolumn3{@{}l}{<дефиниция-на-функция>}\\
&\tta{where}&<дефиниция$_1$>\\
&&<дефиниция$_2$>\\
&&\ldots\\
&&<дефиниция$_n$>\\
\end{tabular}
\pause
\item{} <дефиниция$_i$> се въвеждат едновременно
\item областта на действие на дефинициите е само в рамките на дефиницията на <функция>
\item може да са взаимно рекурсивни
\end{itemize}
\end{frame}
\begin{frame}[fragile]
\frametitle{Примери за \tt{where}}
\begin{lstlisting}
sumLastDigits n = lastDigit n + lastDigit (stripDigit n)
where lastDigit = (`mod` 10)
stripDigit = (`div` 10)
\end{lstlisting}
\pause
\begin{lstlisting}
quadratic a b c
| a == 0 = "линейно уравнение"
| d > 0 = "две реални решения"
| d == 0 = "едно реално решение"
| otherwise = "няма реални решения"
where d = b^2 - 4*a*c
\end{lstlisting}
\end{frame}
\begin{frame}[fragile]
\frametitle{Пример за комбиниране на \tt{let} и \tt{where}}
\begin{lstlisting}
area x1 y1 x2 y2 x3 y3 =
let a = dist x1 y1 x2 y2
b = dist x2 y2 x3 y3
c = dist x3 y3 x1 y1
p = (a + b + c) / 2
in sqrt (p * (p - a) * (p - b) * (p - c))
where dist u1 v1 u2 v2 = sqrt (du^2 + dv^2)
where du = u2 - u1
dv = v2 - v1
\end{lstlisting}
\end{frame}
\begin{frame}
\frametitle{Сравнение на \tt{let} и \tt{where}}
\begin{itemize}[<+->]
\item \lst{let} е израз, който може да участва във всеки израз
\item \lst{where} може да се използва само в рамките на дефиниция
\item \lst{where} дефинициите са видими при всички случаи с пазачи
\item \lst{let} са удобни когато има само едно <тяло>
\item стилистична разлика:
\begin{itemize}
\item с \lst{let} помощните дефиниции се дават първи
\item с \lst{where} акцентът пада върху основната дефиниция
\end{itemize}
\end{itemize}
\end{frame}
\section{Двумерен синтаксис}
\begin{frame}[fragile]
\frametitle{Подравняване на дефинициите}
\begin{columns}[onlytextwidth]
\begin{column}{0.35\textwidth}
\begin{lstlisting}
let h = f + g
b x = 2
in b h
\end{lstlisting}
\end{column}
\pause
\begin{column}{0.3\textwidth}
а защо не:
\end{column}
\begin{column}{0.35\textwidth}
\begin{lstlisting}
let h = f + g b
x = 2
in b h
\end{lstlisting}
\end{column}
\end{columns}
\vspace{1em}
\onslide<+->
\begin{itemize}[<+->]
\item \alert{Подравняването в Haskell има значение!}
\item Обхватът на блок от дефиниции се определя от това как са подравнени.
\item Дефинициите \textbf{точно подравнени} по първата са в същия блок
\item Дефинициите \textbf{вдясно} от първата са в нов вътрешен блок
\item Дефинициите \textbf{вляво} от първата са във външния блок
\end{itemize}
\end{frame}
\begin{frame}
\frametitle{Двумерен синтаксис --- пример}
% TODO: може ли да стане по-лесно с TikZ?
{\ttfamily
\begin{tabular}{|lllll|}
\hline
\multicolumn 5{|l|}{area x1 y1 x2 y2 x3 y3 =}\\[0.5em]
\cline{3-4}
&let &\multicolumn 2{|l|}{a = dist x1 y1 x2 y2}&\\
&&\multicolumn 2{|l|}{b = dist x2 y2 x3 y3}&\\
&&\multicolumn 2{|l|}{c = dist x3 y3 x1 y1}&\\
&&\multicolumn 2{|l|}{p = (a + b + c) / 2}&\\
\cline{3-4}&&&&\\
&\multicolumn 4{l|}{in sqrt (p * (p - a) * (p - b) * (p - c))}\\[0.5em]
\cline{3-5}
&where &\multicolumn 3{|l|}{dist u1 v1 u2 v2 = sqrt (du\^{}2 + dv\^{}2)}\\
\cline{4-4}
&&\multicolumn 1{|l}{where} &\multicolumn 1{|l|}{du = u2 - u1}&\\
&&\multicolumn 1{|l}{}&\multicolumn 1{|l|}{dv = v2 - v1}&\\
\cline{4-4}
&&\multicolumn 3{|l|}{}\\
\cline{3-5}&&&&\\
\hline
\end{tabular}}
\end{frame}
\begin{frame}
\frametitle{Алтернативен синтаксис за блокове}
\begin{itemize}[<+->]
\item Всъщност подравняването е синтактична захар за блок в Haskell
\item \tta\{ \{ <дефиниция> \tta; \} \tta\}
\item \tta\{ <дефиниция$_1$> \tta; \ldots <дефиниция$_n$> [\tta;] \tta\}
\item Интуитивни правила:
\begin{itemize}
\item при първия символ на дефиниция --- запомни позицията и сложи \tta\{
\item новият ред е подравнен по първия --- сложи \tta;
\item новият ред е по-наляво --- сложи \tta\}
\item новият ред е по-надясно --- не слагай нищо, счита се за продължение на предния ред
\end{itemize}
\item Пазачите не използват синтаксис за блокове, можем безопасно да ги пишем и на един ред:
\item \tt{fact n | n == 0 = 1 | otherwise = n * fact (n-1)}
\end{itemize}
\end{frame}
\section{Образци}
\begin{frame}[fragile]
\frametitle{Поредица от равенства}
\sizeboth\small
Можем да дефинираме функция с поредица от равенства:
\begin{lstlisting}
fact 0 = 1
fact n = n * fact (n-1)
\end{lstlisting}
\pause
Можем да имаме произволен брой равенства...
\begin{lstlisting}
fib 0 = 0
fib 1 = 1
fib n = fib (n-1) + fib (n-2)
\end{lstlisting}
\pause
\ldots или варианти за различните параметри
\begin{lstlisting}
gcd 0 0 = error "@няма най-голям общ делител@"
gcd x 0 = x
gcd 0 y = y
gcd x y
| x > y = gcd (x-y) y
| otherwise = gcd x (y-x)
\end{lstlisting}
\end{frame}
\begin{frame}[fragile]
\frametitle{Образци}
\begin{itemize}[<+->]
\item Как се разбира кое равенство да се използва?
\item Видът на формалните параметри наричаме \alert{образец}
\item Търси се на кой образец пасва фактическия параметър
\item Избира се първият образец \alert{отгоре надолу}
\item Видове образци:
\begin{itemize}
\item \textbf{литерали} --- пасват при точно съвпадение
\item \textbf{променливи} --- пасват винаги
\item \textbf{анонимен образец \tt\_} --- пасва винаги без да свързва фактическата стойност с име
\end{itemize}
\item Пример:
\begin{onlyenv}<-9>
\begin{lstlisting}
False && _ = False
_ && b = b
\end{lstlisting}
\end{onlyenv}
\begin{onlyenv}<10->
\begin{lstlisting}
(&&) False _ = False
(&&) _ b = b
\end{lstlisting}
\end{onlyenv}
\end{itemize}
\end{frame}
\begin{frame}[fragile]
\frametitle{Повторение на променливи}
\begin{itemize}[<+->]
\item Можем ли да напишем
\begin{lstlisting}
gcd 0 0 = error "@няма най-голям общ делител@"
gcd x 0 = x
gcd 0 y = y
@\alert{gcd x x = x}@
gcd x y
| x > y = gcd (x-y) y
| otherwise = gcd x (y-x)
\end{lstlisting}
\item \alert{Не!}
\item Всички променливи в образците трябва да са уникални
\item Няма унификация, както в Пролог
\begin{itemize}
\item Има езици за функционално и логическо програмиране, в които това е позволено (напр. Curry)
\end{itemize}
\end{itemize}
\end{frame}
\end{document}